понеделник, 1 септември 2014 г.

За Дрезден без клишета

Или какво остава от историята



Беше въпрос на време да отида до Дрезден, макар че нямах нарочни планове за това. Откакто живеем в Прага, Дрезден влезе в дългия списък на предстоящите пътувания, разстоянието между двата града е само 150 км. Междувременно пропаднаха няколко подхвърлени идеи за уикенд там. Докато един ден... ето ни в Дрезден. Време за музеи нямаше - един следобед стига само да обиколиш улиците и да опиташ местната бира. Сега вече правя планове да се върна отново.

Всички клишета за Дрезден са верни: много красив град, Флоренция на Севера, бароковата столица на Елба. Великолепието на Дрезден е свързано с управлението на курфюрста на Саксония Август Силни (1694-1733) и неговата амбициозна архитектурна програма.

Дрезден на Елба


Обаче Дрезден е и нещо друго и това се усеща най-силно, докато бавно вървиш по улиците. Тук миналото те следва като сянка или най-неочаквано ти се показва зад някой ъгъл.


Бяхме в Дрезден преди повече от месец, а не спирам да мисля за Втората световна война и първите следвоенни години. Войната току-що е свършила и животът трябва отново да стане нормален въпреки загубата, жертвите, разрушенията и вината. Дори е невъзможно да си го представиш. През 1948 г. Роселини прави филм за това време, заглавието е като метафора за трудното начало - "Германия през нулевата година" (Germany, Year Zero).

Дрезден е преживял и това. Още преди края на войната, през февруари 1945 г. градът е бил в развалини след бомбардировките на английската и американската авиация. И досега няма точна оценка на жертвите, но се говори за около 30 000 загинали цивилни.

Днес няма разрушения, сградите отдавна са построени отново. Единствено отделни знаци напомнят, че това е барок и неокласицизъм от 20 в., които повтарят точно старите образци. Съвсем различна концепция от македонския бутафорен барок по проекта "Скопие 2014". 

Фрауенкирхе (Frauenkirche) е възстановена едва след обединението на Германия. Всички оцелели камъни от стария храм са използвани отново, получил се е много интересен мотив - старо и ново в едно цяло, но разликата винаги си личи.

Фрауенкирхе

 
Сега само част от каменния купол на старата църква напомня за предишните разрушения.



Останки от купола на Фрауенкирхе


Изобщо днес Дрезден ми изглежда като голям антивоенен паметник. Навсякъде откривам следи, които трябва да пазят спомена за войната. Картички със снимки на разрушения град се продават заедно с други сувенири.



Картички от Дрезден


Историята се показва на неочаквани места.

Като този стар издълбан надпис на руски върху стената на Цвингера - Музеят е проверен, няма мини, проверил... (8 май 1945 г.). Следва името на съветския сапьор, проверил музея за неизбухнали авиобомби и заложени мини.



Музей проверен. Мин нет. Проверял... 1945 г. (надпис на руски)


Или като едно паве с буквата N, известно още като камъка на Наполеон, който стоял на това място, докато приемал парада на своите войски преди битката при Дрезден, август 1813 г.



Камъкът на Наполеон, пред входа на Хофкирхе



Или като стари названия на нови сгради, които заедно с мястото наследяват и името. Ето например бирарията, където спряхме за почивка - Biergarten am Narrenhäusl, в превод на български - бирария при къщичката на шута. На входа ни посрещна малка бронзова пластика на джудже, впоследствие разбрахме, че това било фигура на шут. Защо шут, какъв шут? Едва вкъщи се зарових в интернет и открих любопитни подробности.

На това място е била къщата на придворния шут на Август Силни. По-късно, малко преди да започне Втората световна война, там отворила врати гостилница с името "Къщичката на шута". През 1945 г. сградата била разрушена от бомбардировките. Сега от къщата на шута няма камък върху камък останал, но днешната бирария пази старото име. Само едно име, обаче стига, за да проследиш историята. 

Шутът бил много известен за времето си, дори често присъствал като мотив в работите на тогавашните майстори. В Дрезден се пази негов портрет, рисуван от Бернардо Белото (Каналето), също и няколко фигурки с неговото изображение, изработени от майсенски порцелан и слонова кост, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни.

Ето я и нашата бирария. Намира се на другия бряг на Елба, срещу историческия център. Има поне 200 места и предлага хубава гледка към реката и града.



Бирария Biergarten am Narrenhäusl


Заведението е на самообслужване. Обаче обърнете внимание на сервиза -  стъклени халби и порцеланови чинии. В Прага бирариите на открито предлагат пластмасови чаши и картонени чинийки. Дрезден държи ниво, нали тук е родината на европейския порцелан*.

Нашият избор: бира Radeberger, наденичка с хрян и хлебче - съвсем стандартно и бързо меню за туристи. Бирата беше отлична, каквато е и чешката, разбира се.



Бира и наденички


Пепелникът е завързан за масата със здраво метално въже - за всеки случай, повече предпазливост никога не е излишна.

Клиентите на бирарията, доколкото ги имаше в този ранен час, сами си носеха вече празните халби и търпеливо се нареждаха за нова бира. Едва когато плащахме на касата, прозряхме икономическата логика на това поведение. Има депозит за бирената халба - две евро. Връщаш чашата и си получаваш парите обратно. Дори и жетони си бяха поръчали, за да не се бави търговията. Така срещу 2 евро депозит има и ангажирани клиенти, и качествена посуда, а сервитьори изобщо не са необходими. Изглежда, че тази система там работи добре. 

Иначе Дрезден е много лесен за туристите, всички забележителности са разположени на пешеходно разстояние, а Елба е хубав ориентир за тези, които лесно губят посоката. 

Същия ден в града се провеждаше колоездачна обиколка, някои улици бяха затворени за движение. Понякога местните бяха повече от туристите, а това е рядко чудо в такива туристически места. Части от центъра бяха недостъпни заради реставрационни работи. Като че ли в Дрезден не спират да строят. 

За няколко часа успяхме да обиколим важните обекти, без да бързаме и без да влизаме в музеи. Бяхме на лов за първи впечатления, искахме да видим колкото се може повече неща. Оставихме си и нещо несвършено, за да можем отново да се върнем тук. Дрезден определено изисква по-обстоятелствено и бавно разглеждане.

По пътя обратно към Прага някой от групата подхвърли идеята да отидем в Дрезден по Коледа - освен всичко друго, градът е известен и с коледните си базари и щолена. Решено е.

Дотогава ще разглеждаме фотографиите от първото си пътуване дотам. Ето още няколко истории в снимки. (Тук може и да има клишета.)

Цвингер - голям бароков комплекс с градина и фонтани, намира се на площада до Земперопер. Всъщност представлява двор, ограден от красиви сгради.

Първоначално на това място е имало дървени постройки, а пространството се е използвало за дворцови празненства. Едва при Август Силни започва да се строи от камък.

Вътре се съхраняват няколко важни колекции - Дрезденската картинна галерия "Старите майстори" ("Сикстинската мадона" на Рафаело е най-известният експонат), порцелановата колекция, сбирката на физико-математическия салон.



Цвингер


Земперопер - сградата на оперния театър в Дрезден, носи името на своя архитект.



Земперопер


Италианско селце - в непосредствена близост до Земперопер и католическата църква Хофкирхе.


Това е сграда, където сега има ресторант с градина. Името не е свързано с италианската кухня, а с факта, че на това място са били къщите на италианските майстори, работили по изграждането на близкия храм.



Земперопер и Италианското селце (вдясно)

Католическа църква Хофкирхе - намира се между Земперопер и Резиденцията на саксонските курфюрсти.



Хофкирхе (вляво) и Резиденцията (вдясно)

Резиденция на саксонските курфюрсти и крале - ренесансов дворец, една от най-старите сгради в Дрезден.

Тук са изложени колекциите "Зелените сводове", сбирките с монети, гравюри, оръжия и ориенталски предмети.

Дворецът, вратата на Георг (вляво) и част от Хофкирхе (вдясно)


Входната врата към двореца.


Входната врата към резиденцията


Поход на князете - огромно пано с изображение на 35 владетели от династията на Ветините, управлявали Саксония в продължение на 800 години.

Заема цялата външна стена на бившата конюшня при двореца.



Походът на князете


Това са общо 23 000 порцеланови плочки, изработени в Кралската порцеланова манифактура на Дрезден (1905-06 г.).

Първоначално картината е била изпълнена като мазилка (сграфито), но бързо била повредена от външните условия и трябвало да бъде подменена. Интересното е, че порцелановите плочки оцеляват след пожарите и бомбардировките през 1945 г., много малка част от тях са сменени по-късно.


Походът на князете (фрагмент)


Конюшнята към Резиденцията - намира се зад стената с Похода на князете.


Дворът на конюшнята в Двореца


Това е едно от най-старите в света запазени места, където са били провеждани рицарски турнири.

Сега тук преди Коледа традиционно се организира средновековен коледен базар - без пластмаса и електрически свещи.

В миналото около тези две колони са препускали рицари с копие в ръка, днес руски момичета си правят снимки за спомен.


В двора на конюшнята


Тераса на Брюл - разположена е върху бивше фортификационно съоръжение, на брега на Елба.

Гледката към реката и новата част на града е фантастична. Затова и мястото е известно като "балкона на Европа".


Терасата на Брюл


Тук се намират Академията на изящни изкуства, Музеят за модерно изкуство Албертинум и още няколко красиви сгради и скулптури.


Куполите на Фрауенкирхе и на Академията (във формата на цитрус преса)


Встрани от туристическите маршрути Дрезден има нормален живот, в който и туристите участват понякога.


Живи скулптури ковачи и туристка


Момчешки хор пее на градския площад Ноймаркт.



Хорът на момчетата


А тази неделя всеки, който имаше колело и дете, беше на площада.


Организирани колоездачи


Остана ни и време да зяпаме по витрините. Майсенски порцелан.



Порцелан Meissen


Не ви ли се ходи вече до Дрезден?



* през 1708 г. в Дрезден за пръв път извън Китай е открита формулата за производство на порцелан; през 1710 г. започва неговото производство в Майсен, град близо до Дрезден; през 1720 г. производителят създава своя запазен знак (две кръстосани саби), за да защити продукцията си на пазара от по-нискокачествени имитации.


2 коментара:

  1. Дрезден е невероятна дестинация! Тази статия е много интересна и полезна за една по-успешна и весела почивка. Страхотни снимки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за коментара, радвам се, че статията ви е харесала. Дрезден наистина е град, който трябва да се види.

      Изтриване