Виена винаги е добра идея

Пътепис в снимки

Виена винаги е добра идея. Макар че Катрин Хепбърн е казала това за Париж: Париж винаги е добра идея (Paris is always a good idea), едно пътуване до Виена винаги си заслужава.

Защо Виена ли!? Защото е като посещение в музей, в който ти е позволено да пипаш експонатите. Най-доброто от миналото, събрано на едно място. Освен това Виена е хубава като кутия шоколадови бонбони, или както казват англичаните chocolate-box city - означава, че изглежда привлекателно по традиционен начин. Мислите ли, че тук има някакво противоречие?

Чувала съм много парадоксално крайни мнения за Виена - за някои е скучна, за други е "градът на градовете". Истината е, че Виена е различна, неслучайно това твърди и рекламният слоган на града: Wien ist anders. Със сигурност обаче тук никой не остава безразличен.

Винаги съм готова да тръгна към Виена, въпреки че вече много пъти съм била там. И всеки път откривам нещо ново.

Сега разглеждам снимките от първото си пътуване дотам (вж. Първо пътуване до Виена, 2008), замислила съм пътепис за австрийската столица, нещо като "Виена преди и сега". Искам да уловя бавната промяна в един като че ли непроменлив свят.

Каква беше Виена през 2008 г.?

Пролет е. Дори обикновените иглики изглеждат внушително и по имперски важни.

Иглики в центъра на Виена

В края на март пролетта владее и цветарските магазини.

Витрина с цветя, Рингщрасе

 
Виена е музика и Моцарт е нейният герой.

Паметникът на Моцарт в Хофбург

Във Виена Моцарт може да продаде всичко - от билети за концерти до сувенири и шоколадови бонбони.

Моцарт във Виена

Другият велик музикален гений на Виена е Йохан Щраус - син, автор на известния валс "На хубавия син Дунав". В къщата, където е живял (ул. "Пратерщрасе" 54, Леополдщадт) има музейна експозиция, а на долния етаж - ресторант, който естествено се казва "3/4 такт" (разбирай "валс").

Препоръчвам мястото за обяд или вечеря, предлага типична виенска кухня.

Кафе ресторант "3/4 такт"

А виенската кухня е цяла отделна вселена. Твърдят, че е единствената местна кухня, наречена на град, въпреки че използва рецепти от всички земи на бившата империя.

Храната е хем изискана, хем вкусна. Рецептите рядко са от типа "от нищо нещо". Обработката на продуктите няма за цел да те смае, лесно е да определиш какво е това в чинията. Няма много сложни рецепти, освен за засуканите виенски сладкиши.

Сега откривам, че имам снимка на менюто, което ресторантът е изложил във витрина на улицата. Понякога и аз самата се изненадвам какви неща снимам, когато съм за пръв път някъде, почти документална фотография. Ето ги основните виенски специалитети (с цени от 2008 г.):

• виенски шницел от свинско месо, със смесена салата - 7,80 евро
• класически виенски шницел от телешко месо, със смесена салата и картофи - 12,80 евро
  (Никъде във Виена няма виенски шницел от кайма, това е български прочит на оригиналната рецепта.)
• пържола с пържен лук и запържени картофи (Zwiebelrostbraten mit Bratkartoffeln) - 11,20 евро
• варено говеждо месо по виенски (Wiener Tafelspitz), с кореноплодни зеленчуци, сметаново-майонезен сос със зелен лук, пюре от кисели ябълки и хрян, печени картофи - 10,50 евро.

Меню на кафене ресторанта "3/4 такт"

Иначе от Виена ми е останал и вкусът на най-добрите дюнери - от арабските павилиони близо до гара Отакринг. За изненада на продавача не отказахме нищо от добавките по оригиналната рецепта.

Но да продължим нататък, към действащия храм на музиката - Виенската опера. В съседство е хотел Sacher, любимо място за всички почитатели на оперното изкуство, виенския лукс и на тортата Original Sacher.

Операта и хотел "Сахер"

Красиви скулптури, класически пропорции, почти естествени размери на фигурите.

Виенската опера (детайл)

Близък план към хотел "Сахер" - символ на лукс и на гостоприемството по австрийски. Чудите се какво е лукс. Ето един пример от практиката на хотела - да пиете вода от чаша, в която има големи камъни лилав аметист, било полезно за здравето.

Хотел "Сахер"

Само заради музеите на Виена си струва да се пътува дотам. Препоръчителният списък за посещение включва:

MuseumsQuartier
Комплекс от няколко музея, най-известните от тях са:

• Leopold Museum - притежава най-богатата колекция от картини на Егон Шиле, виенски сецесион и класически модернизъм
• mumok - музей на модерното изкуство

В общия двор са разположени големи цветни кресла, върху които може да се лежи или седи, имаш усещането, че си в просторна всекидневна под открито небе.

Музеите близнаци

• Naturhistorisches Museum Wien (Природонаучен музей)
• Kunsthistorisches Museum Wien (Културно-исторически музей) - освен колекцията, кафенето в музея също заслужва да се види - импозантно е.

Hofburg (Хофбург)
Бившата зимна резиденция на австрийските императори, тук се пази императорската съкровищница.

Schönbrunn (Шьонбрун)
Бившата лятна резиденция на австрийското императорско семейство, тук е и най-старата действаща зоологическата градина в света.

Belvedere (Белведере)
Бароков дворцов комплекс, в горния дворец е изложена най-богатата колекция от картини на Густав Климт. 

Входът към MuseumsQuartier

Макетът на катедралата Св. Стефан, разположен отстрани до храма, помага да се разбере красотата на готическата архитектура. Едва когато видиш цялата картина, можеш да проумееш идеята в детайли.

Макет на катедралата "Св. Стефан"

Знаците на имперското минало величие са навсякъде. Двуглавият орел като символ на Свещената римска империя, по-късно на Австрийската империя и на Австро-Унгария, украсява всички важни сгради.

Двуглавият орел (Хофбург)

Шьонбрун - лятната резиденция на австрийското императорско семейство, разказва красивата приказка за отдавна отминали времена.

Шьонбрун

В началото на пролетта паркът в Шьонбрун само загатва за предстоящия разкош през лятото.

В Парка на Шьонбрун

Поглед към Глориете в Шьонбрун. Пространствата изглеждат нечовешки огромни.

Глориете

Паркът в Шьонбрун е ярка демонстрация на идеята, че красотата е симетрия, дори и в природата. Клоните на дърветата покрай алеята са подрязани в перфектна права линия.

Алея в Шьонбрун

Почти опитомени диви животни. Тук природата е култивирана, също както и градските нрави.

Катеричка в парка

Във Виена имах едно единствено разочарование - Пратера. Вероятно защото отдавна вече не съм дете. Но по-разочарована щях да бъда, ако не бях отишла там.

По пътя към Пратера е разположена реклама с истинска кабинка от Виенското колело. Хубав пример за герила маркетинг.

Реклама на Пратера

Ето и една кабинка в действие.

Виенското колело (детайл)

И Виенското колело "в цял ръст".

Виенското колело

Във Виена откривам много изненадващи и неочаквани табели. За всякакви нужди и ситуации.

Кучевръз по виенски - "Не мога да влизам вътре."

Не може да влизам вътре

Реклама и указателна табела за KunstHaus Wien (музей Хундертвасер) - остават още 200 м до целта.

200 м до KunstHaus Wien

Вече сме в ретро трамвай по Рингшрасе. Нищо не е достатъчно старо, щом още функционира. Дори влакчетата на метрото са с врати, които се отварят по стария класически начин - като врата на стая - с брава.

През пролетта на 2008 г. имаше две трамвайни линии, които обикаляха Ринга в двете посоки. Сега вече само жълтият туристически трамвай Vienna Ring Tram се движи по този маршрут, другите линии на градския транспорт покриват само части от булеварда.

Трамвай по Ринга

Тук слизаме - време е за кафе.

Cafe Prückel (Прюкел) е едно от известните кафенета на Рингщрасе, има повече от 100-годишна история.

Cafe Prückel

Cafe Prückel е едно от любимите ми места във Виена. За разлика от останалите кафенета, тук повечето посетители не са туристи, а местни хора, предимно студенти от близкия университет за приложно изкуство.

Салонът на кафенето пази интериора си от 50-те години на миналия век, а сенниците пред витрините са вероятно още от откриването на кафенето в началото на 20 в.

Cafe Prückel отвътре (снимка: интернет)

Дори да не обичате музеите, пак може да усетите духа на стара Виена - достатъчно е да влезете в някое местно кафене, да си поръчате виенски меланж и да наблюдавате внимателно персонала и посетителите.

Преди няколко години културата на виенското кафене влиза в списъка на ЮНЕСКО за нематериално наследство. В документите по приемането виенското кафене е определено като място, където

времето и пространството се консумират, но само кафето влиза в сметката.

(Die Kaffeehäuser sind ein Ort, in dem Zeit und Raum konsumiert werden, aber nur der Kaffee auf der Rechnung steht.)

Много хубава метафора. Но в действителност към кафето има още разкошни сладкиши, торти, леки закуски, алкохол и бира. И безплатна вода от водопровода. Във Виена водата от чешмата е годна за пиене.

Ако трябва да се ограничите до две неща, нека това бъдат щрудел и кайзершмарн (Kaiserschmarrn) - прилича на палачинка, накъсана на неравни парчета и поднесена със сладко и пудра захар.

Кайзершмарн (снимка: интернет)

Казват, че всяко второ кафене във Виена има забележителна история. Ако не искате да се предоверявате на щастливата случайност, може предварително да си изберете кои от известните виенски кафенета да посетите. Тук няма грешен избор.

Такава Виена видях през пролетта на 2008 г. Старомодна и модерна, бляскава и практична, лекомислена и организирана. И с отличен вкус за изкуствата, забавленията и добрата кухня. 

Който е бил тук, не се изненадва, че почти винаги Виена е на първо място в класацията на консултантската компания Mercer за най-добър град за живеене. А в моята класация - и за пътуване.